Много обичани събирания за забавление на младите са така наречените
седенки (седењће). Десет до петнадесет момичета се разбират и се събират в отделна
къща или стая, палят огън, готвят, подготвят чеиз. Ако седянката е в петък вечер,
когато не се занимават с ръчна работа, тогава е особено весело. Момчетата идват при
тях с музиканти, и тогава започва пеене, танцуване и прескачане на огън пред
къщата. В ранна есен седенките могат да се правят и навън на лунна светлина.
Момичетата слагат софрата, всички сядат на малки столчета и се черпят. Домашните
танцови забави се правят за имен ден и за подстригване, по повод първото рязане на
косата на детето. Това действие се извършва от кръстника, при това на дръвник. След
извършването на ритуала, бабата и дядото на детето, ако има такива, или най-близките
възрастни роднини, повеждат около детето хоро, което се завива три пъти. Забавата е
много голяма. Пее се и се танцува, понякога до зори. Но поради разходите, във времето
преди войната, това тържествено постригване се е извършвало само от по-заможните
хора. Обичаят несъмнено е остатък от инициацията. На Гергьовден се става рано, отива
се на полето и се берат полски цветя и всякакви треви, от които след това се плетат
венци. По един венец се определя да се постави на шията на овцата и агнето, които
първи излязат от кошарата (през прохода, през който овцете се пускат за доене). На
този ден се танцува много. (Јанковић и Јанковић, 1949.)