Това е пример от обичайния сръбски календар, по-известен като Сирни
заговезни, който винаги се пада на двадесет и шестия ден от месец февруари.
Днес заговезните се свързват най-вече с началото на християнското честване на
Великия пост в навечерието на Великден. Последната седмица преди Великденския
пост се нарича „бяла седмица“, а последният ден от тази седмица е „бели“ или „сирни“
заговезни (Големи или последни заговезни, Поклади, Прошки, Прочка, месопуст,
сиропуст). Обикновено това са дни, пълни с песни, шеги и радост. Цялата седмица
преди началото на Великденския пост – „Прошки“ – се ходило на гости при роднини и
близки членове на семейството (кумове, тъст и тъща) и се е искало прошка за
евентуални прегрешения, направени през предходната година. Не се пали слама, както
някога (вече я няма в селските домакинства като в миналото, защото има все по-малко
добитък, на който се слага за постелка), а е заменена със сено. Сламата е горяла подобре и е давала по-голям пламък, докато пламъкът на сеното е придружен от гъст
дим. Все пак селяните не се отказват от старите обичаи и продължават живота им в
донякъде променените обстоятелства. Случвало се децата и младежите да си опърлят
веждите и косата, а и допълнително променяли вида си, мажейки лицата си със сажди
от угасналите огньове. Възрастните оставяли младите да се радват необуздано, чакайки
горещината на огъня да намалее, и тогава, но най-малко три пъти в двете посоки, се
прескача огъня, минава се по същия път и се изричат съответните думи – през цялото
време гръмко е отеквало: „Какъвто глас, такъв и клас“!