Народните танци и песни са сред най-старите изкуства. Танците, които се играят
с музика или песен, т.нар. хороводни танци, сред народа обикновено се наричат
народни хора̀. Хорото, всъщност е „танц в кръг, при който мелодията, текста
(евентуално, защото може да липсва напълно), но със сигурност типичността и
стилистичните особености, го определят в широк смисъл като своеобразен израз на
етническата група, към която принадлежи…“ (Младеновић, 1973., стр. 16). Това
позволява по този начин да се определят национални хора̀ като сръбско, българско,
буневачко, шопско и др. Като цяло народният танц и народната песен са части от
народното творчество, съответно от фолклора. Характеризира се, наред с други неща, с
анонимност, тъй като творците са предимно неизвестни. Речта, песента, музиката,
свързани от ритъма, са позволили създаването на народните танци.
Етномузиколожки области
Сърбия е разделена на шест етнохореологични зони: централна
етнохореологична зона, панонска етнохореологична зона, косовска етнохореологична
зона, етнохореологична зона на южна и югоизточна Сърбия, етнохореологична зона на
западна Сърбия, тимижка етнохореологична зона.
Етнохореологична зона на южна и югоизточна Сърбия
Играе се както в отворени хора̀, така и в редица. Хватът е за ръцете долу,
кръстосан или за колана. В сгъстените редици играчите се държат за пояса, а самата
игра е уеднаквена, компактна и мощна. Смята се, че най-живо и най-темпераментно се
танцува в тази област на Сърбия, и особено в Понишавието. Играчите, танцувайки,
често се навеждат напред. Има голяма разлика в северната и южната част, не само в
техниката на танцуване и стила, но и в ритмите, тактовете, музикалния съпровод,
народните носии. Що се отнася до ритмичните структури на танцовите единици, те
биват в равноделни, но също и в неравноделни тактове, прости или сложни. Присъства
и разминаваме между танцовите и музикални цялости. (Костић и Узуновић, 2013.) 2
1.2 Видове народни танци
Основното разделение на народните танци е на ритуални и светски.
„С коледарските танци нашите езически предци са отпразнували нарастването
на слънчевата сила през зимното слънцестоене и идването на новия живот и новия
вегетационен цикъл. В югоизточна Сърбия коледарските танци са свързани с началото
на годината. Изпълнявали са се на двора и в къщата, знаедно с битки с мечове, а в поново време с дървени пръчки, съпроводени от звуците на чанове около кръста. При
лазаруването целта е да се стимулира плодовитостта. Играят се на Лазаровден.
Кралица спадат към женските обредни танци за плодовитост през пролетта, около
Гергьовден и Петдесетница (Ден на Света Троица). В обреда участват крал, кралица,
байрактар и тези, които пеят. Обичаят Пеперуда (Додола) се е изпълнявал при
необходомист, тоест когато е трябвало да се „измоли“ дъжд. Играело е само едно
момиче, а останалите са пеели. Пеперудата е била покрита със зеленина, а по време на
танца е заливана с вода.“ (Костић и Узуновић, 2013.)
Светските танци обхващат всички народни танци, които не са обредни. По
своето съдържание светските танци са много различни. Могат да се обедният в
няколко групи, което не означава, че не могат да се обедният и по друг начин. Това
разделение е въз основа на мнението на сестрите Янкович.
Танци, които представляват покана за игра – обикновено се изпълняват с
песен, темпото и динамиката им са умерени. Завършващи танци – с тях обикновено
приключва танцовата забава. Весели танци – разнообразни са по техника, ведри и
весели. Хумористични танци – съществуват различни начини за изразяване на хумор в
народните танци. Първият начин е шеговитият текст на песента, която се пее.
Подражателни танци – представляват танци, в които е вплетено действие, развито в
малки драматични сцени. Много от тях, освен това съдържат хумористични елементи.
Танци, имитиращи животни. Меланхолични и тъжни народни танци. В тях
отношенията между половете и техните чувства се изразяват както чрез песента, така и
чрез хореографски елементи. Народни танци, в които се изразяват противоположни
чувства, съответно няколко различни чувства. Изразяват чрез мелодията, начина на
игра и ритъма. (Костић и Узуновић, 2013)
1.3 Поводи и места за танцуване
Поводите за танцуване обикновено се систематизират в две групи. Към първата
група спадат всички поводи, които имат фиксирана дата, които редовно се повтарят
през определен период от време. Към втората група спадат поводите, които не са
обвързани с дати, нито са точно фиксирани. Към първата група принадлежат
религиозните празници (Коледа, Великден, Гергьовден, Ивановден, Спасовдан и др),
държавните празници, съборите, панаирите, танците, свързани с работни обичаи, танци
на събирания с цел забава (обикновено седянките са провеждани през зимата), танци на
общонародни празници и др. Към втората група спадат събития в живота на човек,
които са свързани с раждане, сватби, кръщенета, построяване на къща, поставяне на
покрив на къща, приключване на жътвата, бране на плодове и др. Играело се насред
селото, на площада, на игрището, на църковната порта, по поляни, на улицата, при
извора, по кръстовищата, при чешмата, при кладенеца, в кръчмата и др. По традиция се
определя „запис“ (главно място за танцуване в рамките на обреда). На всички посочени
места се танцува на открито, а през зимата се играе в частни домове, като тогава се излиза навън на двора и т.н. С времето
(Костић и Узуновић, 2013.)