Типичен обичай в югоизточна Сърбия, който се е запазил и до днес, е
сурвакането. Провежда се през нощта на 13 януари. Това е посрещане на сватбено
шествие, при което групи вървят от къща на къща, пеят и вдигат врява под звуците на
звънци и дрънкалки. Групата се състои от младоженец, снаха и сватове. Маскираното
сватбено шествие обикаля всички къщи в селото, пее и пожелава берекет и щастлива
Нова година на домакините, прогонва с шум караконджурите и злите духове от
къщата. След приключването на обиколката сурвакарите се събират в къщата на един
от членовете си, където вечерят и с песни посрещат Нова година по Юлианския
календар. От танците основно се играят чачак и коконеш.

Оратницa – Пирот и околността
Оратницата е обичай, който се провежда на същия ден като Прошки в
Радовници. Всъщност това е същият обичай като на Сирни заговезни. Неделята преди
Великия пост. Символично хората се сбогуват с блажната храна, лошите дела
(съзнателни или несъзнателни). Обикаля се махалата и се иска прошка за
(не)извършено лошо дело. Затова народа нарича този обичай „прошки“. В околността
на Пирот за оратницата най-много се приготвят децата и най-много ѝ се радват.
Оратникът се е правел от едно малко разклонено дърво. В разклоненията се слага доста
слама, която се връзва за клоните. Всяко дете прави по няколко такива оратника.
Вечерта на заговезни се събират на кръстовищата, палят тези факли и ги въртят с
особено удоволствие и радост. Във всички села се вижда това въртене на оратниците.
Обичаят е съпроводен от танци и песни.